Водопада с Полянката до него

Бавни и тихи стъпки приближиха, прегазвайки внимателно крехката трева на полянката. Беше тихо и само шуменето на водопада успяваше да заглуши стъпките на приближаващата фигура, макар че те се чуваха така ясно дори от обикновен човек. Чернокосото момиче спря и се огледа замислено, задълбочено в нещо, след което се усмихна и седна спокойно на тревата, гледайки към падащата кристална вода от страни. Сет затвори очи и въздъхна, от джоба си извади малко медальонче и го стисна в ръка леко.

Хаяма стоеше на едно дърво като наблюдаваше момичето .

Сет го усети изведнъж и вдигна глава към него:
- Мога ли да ти помогна с нещо?- попита и се изправи, прибирайки медальончето.

Закия каза:

-Не може да ми помогнеш още..какво правиш тук сама?

Сет отклони поглед от него и се вгледа във водопада:
- Самотата е моя начин на живот. А ти защо си тук?- пак го погледна и скръсти ръце.

-Разхождах се и ми хареса местенцето за това съм тук.

- Интригуващо.- подсмихна се чернокосата:- Де да имаше човек наоколо, за да му бъде доказано, че вампирите не са наистина чудовища.

Закия каза:

-Говори за себе си на мен ми харесва хората да бягат от мен става много забавно..

- Не се и съмнявам.- отвърна малко надменно и му хвърли бърз поглед:
- При мен нещата са точно по обратния начин. Обичам, когато... другите вампири се боят.

Закия леко се зачуди и каза:

-Какво имаш в предвит като казваш ,,другите вампири се боят"?

Като я погледна..

Сет се засмя тихичко и се усмихна чаровно:
- Че не съм точно такава, за каквато ме мислиш.- погледна го и му намигна някак мистериозно.

Закия каза:

-Мисля те за момиче което май обича грубите игри и е много добра да се прави на добра..

- Мислиш ли?- вдигна леко рамене, но не откъсна поглед от него:- Може би от части си прав, но се правя на добра за да избягвам произшествията, които мога да причинявам изляза ли от контрол.

Закия се усмихна като скочи от дървото на земята и бавно тръгна към момичето с думите :

-Значи си била опасна така ли да разбирам?

- Опасна бих била дори за теб сега, ако не говореше така спокойно и се намирахме в друго време, отдавна...- отвърна замислено и отнесено, като не забеляза приближаването му.

Закия се озова до момичето и каза:

-Много си самоуверена..

- Няма причина да не съм.- погледна го и леко присви очи:- Кой си ти всъщност?

На Закия очите му светнаха в 4ервено и каза:

-Не ти разбирам вапроса..

Като с ръката си я погали по рамото.

Брой мнения : 54 Join date : 20.04.2009

Деина дойде в гората вди6е през носа след което о4ите и танаха 4ервени и тя каза : ууххааа яко е да си сред свои

Сет потрепери леко, но се подсмихна дяволито:
- Попитах те кой си, името ти, произхода, семейството? Може би сме се срещали и преди, но възрастта и събитията от миналото в повечето случаи си казват думата.

Рукия се появи на едно дърво като се загледа в графа
-мина доста време графе :Д имаме нещо за довършване :Д

Брой мнения : 54 Join date : 20.04.2009

дейна се засмя отиде зад Графа и каза: пак ли пла6и6 моми4етата след което се засмя и допълни той не е от хората които споделят

Закия каза:

-Не ми се споделя такава информация мързи ме нещо я ти кажи първа що си каква си ..

Като пак скочи на друго дърво.

Графа каза:

-Ебах му и майката станах много известен човек..хД

-Пий ми се кръвчица.